„Царевград Търнов“ – Любомир Владикин

Виденията от „Царевград Търнов“ се превръщат във вълшебен свят и способстват за разкриване приказността на старопрестолнината, към която авторът подхожда с почитание, особена мъдрост и неподправена любов. Владикин прави възможно читателят да бъде докоснат от тази любов, да я почувства толкова близка, че да съхрани в себе си чувството и спомена за миналото.

За книгата

„Царевград Трънов“, „Богоспасний Цариград“, „Царица на градовете“ – тъй са Те наричали старите летописци, когато Царевец е блестял от мрамор и позлата, а по назъбените кули святкали като мълнии копията на царските стражи.

Днес всичко е пустиня и поклонникът едвам намира следите на миналото величие.

„Наистина втори след Константиноград“ си бил някога Ти, но сега си само нашият Йерусалим.

Защото и тук, и там споменът е всичко: там – духът и разпятието на Спасителя, тук – величието и залезът на един народ.

Света обител на безсмъртни сенки,

извор на гордост и самовяра за народа ни,

престолен град на дедите, бъди благословен!

За автора

Любомир Владикин е роден на 3 септември 1891 г. в село Голямо Белово, Пазарджишко. Следва правни и държавни науки в Софийския университет, където завършва през 1915 г. Като младеж пише стихове, дружи с младите писатели Димчо Дебелянов, Христо Ясенов, Николай Лилиев, Кирил Христов и др.

От 1921 до 1924 г. специализира в университетите във Виена, Вюрцбург и Прага. През 1928 г. излиза книгата му „Царевград Търнов“. От същата година е редовен доцент в Юридическия факултет на Софийския университет, а по-късно професор в катедрата.

Любомир Владикин е автор на книги по държавно и административно право и по стопански науки, издадени на български, италиански, френски и немски език.

Откъс

ДВОРЦИТЕ НА ЦАРЕВЕЦ

Върху най-високата точка на Царевец, издигната като островръх шлем в средата му, някога е сияела великолепна патриаршеска черква – Матер всех болгарских церквей. Наричала се „Свето Възнесение“ или „Свети Спас“. До нея е бил дворецът на патриарха, духовния цар на всички българи.
Изкачих се на върха. Каква просторна, пленителна гледка се откри пред очите ми! Всички околни хълмове се снишаваха пред мен и аз като от зрителна кула наблюдавах ту голите чела на Гарван, Момина крепост и Орловец, ту къдравата снага на Света гора, ту гънките на Хемус към Устието, Дервента и Арбанаси. И изведнъж ми хрумна какъв ли е бил изгледът от върха на звънарницата? Нейните яки основи на четвъртита кула ясно говорят за височината й, която е била шеметна. Върхът се забивал в мъгливите небеса, а в слънчеви дни позлатеното кубе се виждало кой знае от колко далеко като златна капка, като пътеводна златна звезда към богоспасния град.
Този връх и досега се нарича с турското име Чантепе – Камбанен хълм – поради внушителната камбанария, чиито дебели стени векове наред стърчали на това място, а може би още и затова, защото там стъпките и ударите кънтели необикновено силно. Казват, че имало заровена голяма камбана, най-голямата от звънарницата на „Свето Възнесение“, и тя отеквала. Но други чували камбанен звън призори срещу Света Неделя, без жива душа да е имало на върха. Заровената камбана сама биела за утринна и турците нямали власт да я спрат. Те ровили, копали, за да я премахнат, но камбаната потъвала все по-дълбоко... Кой знае, може би още е там и чака своето възкресение, когато Третото царство възобнови патриаршеската черква.

На книжния пазар от 10 март 2020 г.
Обем: 304 стр.
Издателство: „Хермес“
ISBN: 978-954-26-1965-9
Корична цена: 14,95 лв.